Home

В периода на Втората българска държава(1185-1396) в Средец и в околностите му съществуват над 100 манастира. След 1396 г. Османската империя установява пълен контрол над Балканите и всякаква творческа дейност замира. Манастирите са обект на ограбване, опожаряване и дори в много случаи на пълно унищожение. За християнството на Балканите настъпват тъмни времена. Независимо от трудностите, през 1476 г. боляринът Радослав Мавър украсява църквата на Драгалевски манастир, през 1493 г. боляринът Радивой възстановява Кремиковския манастир, през 1488 г е възстановен Бобошевският манастир, обновен е Бачковския манастир и т.н.

Постепенно процесите на верска асимилация амбицират будителите и започва, макар и бавен процес на възобновяване на унищожената книжнина, на събиране и опазване на малкото запазило се след нашествието, обновяват се църквите и манастирите. Тези процеси са отчетени и от Високата порта.

В края на 16 и началото на 17 век в Софийското поле се завръща от Атонската Света гора известният книжовник и зограф Пимен Софийски. Появата му в България съвпада със създадените възможности да се възстановяват стари манастири и църкви и правото да се строят нови по времето на Мехмед III /1595-1603г./и Ахмед I /1603-1617г/. С името на Пимен конкретно се свързва обновяването на множество от манастирите около София - Софийската Света гора. Един от най - впечатляващите сред тях е Сеславският.

Не само поради броя, но и поради изкусното възграждане и изписване от ръцете на българските зографи, завърнали се от Атон за да събудят православната вяра по българските земи, манастирите около основните духовни центрове започват да се наричат Света гора, приемайки не само името, но и устава на Атонската света обител.

Св. Пимен Зографски И УНИКАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА УКРАСА НА СЕСЛАВСКИ МАНАСТИР

За него се знае, че е:

една от емблематичните личности на Възрожденска България.
просветителят от края на 16 век, възстановил манастирските комплекси от “Софийското Светогорие”
формулирал философията на идентичноста и ценностите на българина в мюсюлманския мрак по Балканите от късното средновековие!
„Той е достойният християнин, вдъхновителя, първата искра от зората на българското Възраждане” – казва за него Паисий Хилендарски в “История славянобългарская”.
зографът на Сеславския манастир, който през 1618 г за последн тук оставя своя подпис за нашата история.

Свети Пимен Софийски (Пимен Зографски) е една от най - ярките личности за България от периода на късното Средновековие. Роден в София около 1540г, получава добро образование и богата зографска култура, която усъвършенства по-късно на "Света гора" в Атон, където получава и монашеското си име Пимен. През 1595г се завръща в България, за да просвещава, строи, възстановява и изографисва църкви и манастири. Тази е и годината, в която българските християни получават относителна свобода да възстановяват старите и да строят нови манастири и църкви. Св. Пимен Зографски се възползва от тази възможност на Високата порта и заедно с учениците си възстановява и съгражда над 300 църкви и 15 манастира, предимно в околностите на София. Някои от манастирите, които той изписва са Куриловския, Черепишкия, Кремиковския, Елешнишкия, Струпецкия, Карлуковския, единият от пластовете на Драгалевския и др. С името му се свързва не само прякото, или косвено участие във възстановяването и изграждането на повечето Софийски манастири, но и с възраждането на книжовните функции и обособяването на занаятчийски ателиета към тях - най - вече за ортодоксална канонична иконопис и стенопис, златарски мощехранителници, жезли, обкови на евангелия и икони, или на детайли от тях, дискоси, потири, кадила и кандила, развиват дърворезбарската традиция за иконостаси и владишки тронове и т.н.

През 1618г. Св. Пимен собственоръчно изписва в минея на Сеславския манастир последната дата за участието си в посветената на България мисия, а година по-късно се установява в Черепишкия манастир, където почива през 1620г. Днес минеят се съхранява в Народната библиотека в София „Св. Св. Кирил и Методий”.. Писмените източници за Софийската Света гора и просветителското дело на Пимен Зографски намират пространно присъствие в словата на будителя на българския род Паисий Хилендарски - "История Славянобългарская" от 1762 г. Богато е наследството в българското църковно изкуство, което св. Пимен Софийски оставя с дейността си на зограф, монах, лечител и строител, а Сеславският манастир е едно от най - значителните му творения.