Home

Манастирът "Св. Николай Мирликийски" е разположен на 21 км от центъра на София в меките южни склонове на Западна Стара планина. Според преданието, село Сеславци е едно от най - старите селища край града, а боляринът Сеслав, владетел на разрушената днес крепост недалеч от манастира, е в основата на неговото създаване. Основаването на манастира - в края на 16в. съвпада с периода на най-големия просперитет на Османската империя, която тогава дава известни свободи на местното християнско население. През 50-те и 60-те години на 20 век, когато се разработват мини "Бухово", манастирът загубва своето значение на духовно средище и потъва в забрава, а достъпът до него е забранен.

Днес от жилищните постройки на манастира са запазени полуразрушени части, а единствената цялостно съхранена сграда е черквата, която е най - голяма сред храмовете в Софийската Света гора. Изпълнена е в стила на типичната архитектура за строителните традиции по българските земи от 16-17в. и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, обширно вътрешно пространство, богата стенописна украса и гладки изчистени фасади. Най - голямата ценност на Сеславския манастир са великолепните стенописи, по чудо запазили се в интериора на храма. Изследванията откриват три живописни пласта като най - добре запазен е този от 1616г., дело на големия български книжовник и художник йеромонах Пимен Зографски, впоследствие канонизиран за светец.

Зографите са демонстрирали съвършено владеене на технологията за изпълнение на стенописи на изключително високо теологично и канонично ниво, което подчертава връзката с Атонската Света гора. Наблюдават се навлизащите в края на 16 век нови сцени и сюжети, фризове с образи, орнаментални разделителни ивици, които впоследствие се налагат като еталон. Това са "Сцени из живота на Христос", пълно представяне на "Богородичния акатист", родословното дърво на Христос - наричан още "Корен Йесеев", чието изпълнение се среща само на още само две места в България - Трапезарията в Бачковския манастир и църквата "Рождество Христово" в Арбанаси. В църквата на манастира Св. Николай Мирликийски, наред със старозаветните патриарси, свързани с Корена Господен, са изобразени и българските светци Иван Рилски, Прохор Пчински, Йоаким Сарандопорски, Гаврил Лесновски и духовниците Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий Търновски. Най - значителен за общия иконографски замисъл на живописта е кръговият надпис около изображението на Исус Христос Вседържител, както и фриза от 12, вместо обичайните 4 архангели.

В Народната библиотека се пази ръкописен миней от Сеславската църква от 1618г. с преписка и данни за св. Пимен Зографски, който участва в изографисването на Хилендарския манастир на Света Гора в Атон.

Сеславският манастир представлява духовно и културно наследство, което през последните десетилетия е оставено на разруха и забвение. Непосредствено до него са положени големи изкуствени насипи, за да се предотврати пропадането му в един от минните изкопи стигащ до основите на сградата; съвсем на близо има сметище, а достъпът до светото място е ограничен, поради състоянието на пътя. Стенописите се нуждаят от реставрация, тъй като много от тях са увредени вследствие на свободния достъп на животни и гнездящи птици в храма и безпрепятственото въздействие на атмосферните условия поради липсата на прозорци и врата и наличието на течове по покрива.

От 2004г. фондация Адорация и туристическа фирма Одисея - Ин създават проект, чиято цел е да възстанови стенописите и цялостния вид на храма като същевременно разчисти и облагороди района около манастира, за да съхрани една от безценните перли в огърлицата от манастири, наречен Софийската Света гора.